Помните ли как в детството си ние играехме колективно на криеница и на какво ли още не?На нашите деца явно им е чужд подобен дух на колективизъм.Иначе как да си обясним постоянното висене на децата си пред телевизора и компютъра!За това,че малчуганът не иска да излезе навън при другите деца,вината е не само увлечението по компютърните игри,но и поведението на родителите.Все повече семейства днес живеят някак сами за себе си,не допускайки когото и да е на своя"територия".На детето буквално му се водят приятели за ръчичка:"Това е Петьо.Син на наши добри познати.Искам с него да станете приятели".Въпреки препоръките тези деца рядко стават истински приятели-да се сприятелиш насила,както и да накараш някого да се влюби,е невъзможно.Има и други причини,пречещи на децата да се сближават.Това е и хиперопеката на бабите и дядовците,повишената тревожност на майките както и тоталната заетост на всички от семейството.А когато лишим едно дете от контакти с други негови връстници,то се привързва към родителите си и все по-рядко има желание да прекара свободното си време играейки вън.Такава затвореност крие много проблеми!Не са малко случаите,когато прекрасно подготвени деца изостават в училище поради адаптационни проблеми.Друг важен проблем е че детето,дистанцирано от връстниците си,расте затворено и недоверчиво.Трудно се разбира с хората,става високомерно и егоистично и още повече усложнява процеса на общуване.Ето защо родителите трябва да"хванат за гърлото"собствените си страхове и да помогнат на детето да си намери приятели.