Нашете викове и ругатни не карат децата ни да се държатпо-добре.Точно обратното-предизвикват у тях агресивност и те започват да се държат по-зле.Ако лудориите им не са опасни за тях и за околните,по-добре е да не се намесвате.Лудориите са детският начин за изливане на бурната енергия.Най-неприятното е,когато детето престане да реагира на спокойния тон.То така е свикнало мама винаги да крещи,че изобщо не чува тихите забележки.Разговорът на висок тон лишава детето от чувството за безопасност.То изпада в ужас,когато мама,която е толкова огромна и важна в сравнение с него,е ядосана и сърдита.То се бои,че ще го отблъснете и изоставите завинаги.Да се крещи е вредно.Но как да се научим да се сдържаме?Трябва да определите моментите,когато най-често излизате от себе си.Например вие бързате за работа,дъщеря ви трябва да бъде заведена в детската градина,а тя стои безучастно и не иска да си обуе чорапите.Или когато се занимавате с нещо спешно,а тя се върти около вас и иска внимание.Вие се сривате и започвате да крещите.Значи това не е кусур на характера ви,а недостатък на семейното разписание.Просто трябва по-разумно да разпределяте времето си,и тогава няма да се стига до истерични крясъци.Постарайте се да си спомните как ви вижда датето ви.Ако дъщеряви с противен глас дърпа куклата за косата и й крещи,трябва да разпознаета в това собственото си поведение.Ако искате да привлечете вниманието му върху нещо,недейте да крещите през три врати.По-добре се приближете и му обяснете за какво става въпрос.Трябва да говорите тихо,но ясно.Не изричайте молбата си под формата на въпрос:"Не искаш ли да обядваш?",защото то ще ви отговори"Не".Молбата триабва да е твърда като заповед:"На обяд!"Кратко и ясно.Не забравяйте да хвалите детето,ако се държи добре.Само че не казвайте:Виждашли,значи можеш да бъдеш и послушно дете!",защото така само подчертавате упрека,а не хвалбата.Просто кажете"Браво!Не се съмнявах,че ще успееш да направиш всичко както трябва!"